Елин Топузаков, който е един от любимците на феновете на Левски, ще води дублиращия тим на „сините“ в Югозападната Трета лига през новия сезон. Специално за Gong.bg той разкри целите , които си е поставил заедно с ръководството на клуба, както и шансовете на Левски в сблъсъка с ПАОК в Лигата на конференциите.

- Г-н Топузаков, няма как да не започнем с непосредственото събитие, свързано с Вас и Левски, а именно присъединяването Ви преди броени дни към сдружението „Левски на левскарите“. Защо станахте част от организацията и какво е мнението Ви за инициативата като цяло?

- Аз се запознах доста подробно, все пак от шест месеца съм ежедневно в клуба и на стадиона, така че съм наясно с тази инициатива. С личен пример трябва да помогнем финансово на клуба в този тежък момент, както и да привлечем повече членове и хора, които милеят за клуба с идеята това сдружение да се развива и след време да има част от взимането на решения и гласове в ръководството, както и в избора на членове на Управителния съвет. Това е хубава инициатива за това сдружение, което има бъдеще и развитие в тази посока.

- През сезон 2022/23 Вие ще сте начело на дублиращия отбор на Левски, който ще се състезава в Югозападната Трета лига, като тимът е своеобразен наследник на този, който се състезаваше в Елитната група до 19 год. Одобрявате ли решението за реформа на първенствата в детско-юношеския футбол, която доведе и до създаването на дублиращи отбори за много от елитните клубове, не само Левски?

- Приветствам много тази идея и ще опитам да се обоснова по няколко точки. Първо – всички говорим за трудния преход от юношеския към мъжкия футбол. Това е една възможност за тези млади подрастващи юноши до 21 год., които дори имат професионални договори с клубовете, да участват в третото ниво на футбола, което е аматьорско, но с условието, че те са в юношеска възраст. Те ще се сблъскат чисто физически с мъжкия футбол. Да, може би не на толкова високо технически ниво, но това е много важно за тяхното израстване, защото характерът трябва да бъде постигнат в мачовете, докато другите компоненти може да се работят в ежедневна и целенасочена индивидуална работа с всеки един футболист спрямо поста му. Но това, с което ще се сблъскат като интензитет и като физика – мислим, че е най-доброто за тях и ще им помогне за изграждането и за евентуалното им развитие и в първия отбор след време.

- Беше ли наистина налице вариант да участвате през новия сезон във Втора лига? Ако зависеше от Вас, Втора или Трета лига щяхте да предпочетете?

- Мисля, че не е стоял поради простата причина, че на всички е ясно и знаем какво е финансовото положение на клуба. Втора лига е друго ниво, по-високо, естествено. Там е свързано с доста финанси и с бюджет, който за момента не можем да си позволим. Естествено, спортно-технически като треньор не мога да отрека, че участието във Втора лига щеше да бъде със сигурност по-ползотворно, но за момента просто нямаме такива възможности.

Yulian Todorov / LAP.bg
98 снимки

- Какви са целите, поставени пред Вас като треньор на дублиращия тим на Левски и резултатите от значение ли са?

- Ще отговоря двузначно – и да, и не. Не са толкова от значение, защото ние имаме за цел да обиграваме и да интегрираме тези млади момчета в мъжкия футбол чрез физическите сблъсъци и интензитета, които ги няма в Елитните юношески групи. От друга страна всеки, който е в нашия отбор и носи „Л“ на гърдите си, трябва да се доказва във всеки един мач. Искаме да доминираме на терена и ако се отвори възможност, няма да се откажем от челните места.

- Имате ли притеснения за нивото в Трета лига и най-вече за фактори като лоши терени или по-груба игра?

- До някаква степен нямам притеснения, защото преди години бях старши треньор в Кърджали, където тръгнахме също от третото ниво и съм горе-долу запознат с качеството на Трета лига, въпреки че между Югоизточна и Югозападна определено има разлика. Знам какво ме очаква и знам как да подготвя чисто ментално и психологически играчите за тези мачове – най-вече да не се поддават на провокации, да гледат само и единствено своето развитие, интензитета и динамиката в играта, които се търсят и на което наблягаме в тренировъчния процес. Важни са само чисто футболните качества и компоненти, които тези деца ще развиват и не трябва да ги интересуват публика, съдия и противник.

- Вчера Левски за първи път обяви ново попълнение специално за дублиращия отбор в лицето на Нейтън Олдър, национал на Кюрасао. Успя ли той вече да тренира с вас и какви са впечатленията Ви?

- Точно така, вчера той подписа с клуба и се присъедини към нас. Естествено, че проведе две тренировки, по-скоро бих ги нарекъл полутренировки, защото все пак малко е изостанал чисто физически и трябва да навакса в това отношение. Иначе впечатлението ми е за атлетизъм, има висок ръст, също така присъствието му в мъжкия национален отбор на Кюрасао говори достатъчно за неговите качества. Просто трябва да го подготвим добре с индивидуална програма и да не бързаме с него и да го натоварваме, за да може да настигне чисто физически отбора и след това да покаже най-доброто от себе си и качествата, които има.

- Вашите критици биха казали: „В тези дублиращи отбори не трябва ли да играят младите български играчи, защо взимат чужденци и за втория тим?“. Какво бихте им отговорили?

- Вижте, Нейтън е играч с перспектива за първия отбор. Имаме дублиращ отбор, а той е на 20 години и влиза в тази възрастова граница, която е поставена за участие в Трета лига като условие. С изключение на Нейтън в отбора почти всички млади футболисти са родени през 2005 г. и 2006 г., много малко има родени през 2004 г. Така че по-голямата част са дори по-малки от 18 години и ние им даваме шанс, защото сме видели перспектива за развитие и те ще бъдат гръбнакът и основата на този втори отбор. Това, че Нейтън е едно изключение, не бива да се асоциира с цялостната политика на клуба да дава шанс и път на младите да участват във втория отбор.

- Вие в известна степен отговорихте относно това на каква възраст ще са момчетата, но ще го допълня така – ще взимате при вас играчи от по-малките възрастови гарнитури и ще имате ли всъщност такава възможност?

- Това е въпрос на стиковка в школата. Сега работим и с други колеги в тренировъчния процес, футболът е много динамичен, променят се неща и обстоятелства, има контузии и наказания. Винаги ще имам тази възможност, когато се наложи. Със сигурност ще го има и обратният път за момчета, които са в първия отбор и ако не получават шанс от Станимир Стоилов и мачовете не съвпадат в един и същи ден, то те ще имат шанс да поддържат своя игрови ритъм в мачовете на втория отбор.

- След една от контролите Станимир Стоилов сподели, че изискванията към втория отбор на Левски са като към първия. Как се справят младите футболисти с тези критерии, идват ли им в повече или пък се адаптират бързо?

- Наполовина (усмихва се). Наистина на някои им идва в повече натоварването и им е по-тежко, други пък го приемат по-добре. Някои минават през това нещо като характер и като воля, други пък чисто атлетично са по-подготвени им се отразява по-леко. Не може да сложим всички футболисти под един калъп, всеки се различава чисто функционално и физически от своя съотборник, но има други компоненти, които ги правят добри футболисти и те са си заслужили мястото в школата на Левски. Важното е, че стиковката между първия и втория отбор и това, което се следва като задачи, интензитет, динамика, стил на игра в първия отбор, важи в пълна сила и за втория тим.

- Държи ли ви все още емоцията от загубата във финала за Купата на БФС срещу Славия? Все пак сега можеше да водите тези момчета в младежката Шампионска лига?

- Колкото и да звучи високопарно, аз съм губил доста битки, така че това не може да ме разочарова или да ме откаже от пътя. Да, имаше разочарование и тъга в очите на моите футболисти, но понякога не знаеш какво печелиш, когато губиш. Това, което постигнаха като начин на игра и като подготовка и това да знаят, че нищо не е даром и че се получава и печели много трудно. От тази гледна точка този загубен финал им даде много добър урок, за да знаят какво трябва да правят в бъдеще.

 

- Вие сте човекът с най-много мачове за Левски в европейските клубни турнири и няма как да не Ви попитам за предстоящото предизвикателство в лицето на ПАОК. Какви са шансовете на тима срещу гърците?

- Левски има шансове срещу всеки отбор, независимо от класата на ПАОК, която е очевадна. Те все пак през миналата година достигнаха до много високо ниво в евротурнирите. Левски не се бои от никого. С верните привърженици и публиката, която имаме, играят се и два мача, футбол е… Сигурен съм, че Станимир Стоилов ще подготви добре тактически футболистите. Шанс има винаги и то немалък, още повече, че двата отбора стартират с равни шансове и от тяхното представяне в първия мач зависи кой ще наклони везните в своя полза преди реванша.

- Като бивш помощник в националния отбор познавате отлично всички момчета там. Можеше ли да се представим по-добре в мачовете срещу Северна Македония, Грузия и Гибралтар по-рано този месец или това ни е нивото?

- Пак ще отговоря двузначно. Според мен можеше, но това е в главите на футболистите. От друга страна пък не можеше, защото бе в края на сезона. Доста футболисти, както изтъкнаха и ръководните фактори, не бяха в спортна форма от гледна точка на това, че нямаха изиграни минути в клубните си отбори. С воля и характер обаче можеше да вземем грозна победа над Гибралтар, която да пречупи негативното отношение към отбора. След като Ясен Петров напусна, беше ясно, че ще има катаклизми, но трябва да се поправят и да има наистина един път, който да се следва и да няма криви стъпки встрани, независимо от резултатите. Ние вече свикнахме да губим, но трябва да има методика и линия, която да се следва, за да може да излезем от това положение.

- За финал – какво би Ви направило щастлив в края на сезона?

- Няколко неща. Най-вече би ме направило щастлив, ако доста от момчетата, които тренират във втория отбор, успеят да се интегрират в първия. Също и ако успеем да спечелим трофей с първия отбор, а защо не и с втория. В крайна сметка нашата професия и нашият труд се оценява с титлите и купите.