17 ноември е дата, която всеки футболен запалянко ще помни в България за цял живот. Подвигът на "Парк де Пренс" през 1993 г. е главната причина за това, но има и друго знаменателно събитие в родния футбол, което завинаги ще остане в историята. 

Става въпрос за мача между Левски и ЦСКА през 1968 г., който "сините" печелят със 7:2. Дълго време това остава най-големият резултат в историята на Вечното дерби, а той завинаги е в "синята" митология и дори до ден-днешен феновете го смятат за по-велик дори и от по-големия разгром над съперника със 7:1 през 1994 г. 

Причината е, че в този мач Левски влиза като отявлен аутсайдер срещу надъхания съперник, който е окупирал върха. Очакванията са наистина в този мач да има разгром, но на печелившата страна да са "червените". А какво се случва само...

Всичко започва по начина, по който се очаква - ЦСКА открива още във втората минута с първата си атака, а точен е Петър Жеков. Но това разярява "сините" и пред вратаря Стоян Йорданов се извива истинска вихрушка до края, а той сломен вади топка след топка от мрежата си. 

Още в 7-та минута Георги Аспарухов изравнява, а до почивката "синият" гняв се изразява в още три попадения в мрежата на слисания съперник. Сашо Костов прави пълния обрат в 23-та минута, а в следващата атака Янко Кирилов прави 3:1. 

Точно преди почивката Борислав Богданов прави 4:1 и пред "червените" се очертава звучен разгром. А левскарите не спират дотук. Те нанасят кроше след кроше на съперника, който е в нокдаун. Янко Кирилов с втория си гол прави 5:1 в 56-та минута, а само три по-късно за втори път се разписва и Гунди, правейки нещата трагични за опонента - 6:1. 

Аспарухов оформя хеттрика си от дузпа в 78-та минута, а самият Сашо Костов разказва, че след този мач се бъзика със съперников играч, карайки го да тича до "Армията" да донесе ново табло на Националния стадион "Васил Левски", че вече нямало къде да се пишат голмайсторите за Левски. 

В последната минута Цветан Атанасов спасява малко от честта на ЦСКА, но само да оформи крайното 2:7. След този мач феновете на Левски правят шествие до паметника на Васил Левски в центъра на София, което стряска властта тогава, която позволява подобни неща само на партийни манифестации и е неподготвена за такъв спонтанен изблик. 

Няколко месеца по-късно се случва обединението между Левски и Спартак, което мнозина "сини" фенове, както и свидетели от епохата са категорични, че е партийно наказание за този спонтанен фенски изблик след Вечното дерби.