Ники Михайлов: Да играеш за Левски е специално усещане, пистата е дълга

Вратарят на Левски Николай Михайлов даде специално интервю за „Спортно шоу Гонг“ по Дарик радио, в което коментира, че да бъде част от представителния тим на отбора, чийто юноша е, му носи специално усещане.

Михайлов също така засегна и темата за битката за първото място в Първа лига, като бе категоричен, че остават още много мачове до края на сезона. В момента Левски изостава на 8 точки зад лидера Лудогорец, но самият вратар подчерта, че в предстоящата плейофна фаза на шампионата, „сините“ тепърва ще имат по още два сблъсъка с преките си конкуренти.

Междувременно по-рано през седмицата Михайлов получи повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев за евроквалификациите с Черна гора и Косово и не скри, че е бил зарадван от този факт.

 „Да, със сигурност, последният мач мисля, че бе с Норвегия. Преминахме през много неща. Гледаме напред. Естествено, че се радвам за повиквателната. Много труд хвърлих в последните три месеца плюс подготвителния период. Нещата за момента вървят в правилната посока и се радвам“, започна стражът.

- Завърна се на вратата и за родния Левски, игра в един мач и като капитан. Какво бе усещането? Победи и в дербито срещу ЦСКА?

- Усещането въобще да е играеш за Левски е много специално. Всеки мач, независимо срещу кой отбор играя, все пак играя пред любимите фенове, за любимия ми клуб, не деля мачовете на дербита, дали играя с ЦСКА или не. За мен всеки мач е специален, във всеки мач се чувствам добре. За мен бе привилегия да бъда капитан на Левски в мача със Славия, но това не е важното. Важно е отборът да върви добре, да успяваме да надграждаме, да вървим в правилната посока и лека-полека да се стабилизират нещата, защото видяхте след няколко победи и скъсяване на дистанцията, еуфорията веднага се завърна сред нашите фенове. За съжаление, с Лудогорец не успяхме да направим добър мач и да успеем да скъсим още дистанцията. Но както казах, това е един мач от многото. Пистата е дълга. Тепърва имаме още два мача с тях (бел. авт. - Лудогорец) и с ЦСКА. В плейофите всеки може да загуби точки срещу всеки, така че важното е да играем добре, да надграждаме и да успява във всеки мач да взимаме максимума.

- Получи се един вид приземяване в мача с Лудогорец, толкова ли е голяма разликата в класите, както се видя в този мач, или просто имахте лош ден?

- Приземяване е силно казано. Това, че си бил три мача и има временна еуфория, ние винаги сме били здраво стъпили на земята. Аз го казах и преди мача с Лудогорец, щом последните седем години са шампиони, значи си има причина за това. Те са добър отбор, с добри играчи, добра структура. Ние няма какво да коментираме тях, гледаме себе си. Не играхме на нужното ниво. Поради някаква причина не отговорихме на агресията, която трябваше да бъде за домакински мач пред пълни трибуни. Една загуба, която се е случила, нетолкова добра игра. Няма какво да изпадаме в обяснителни режими, че кой знае какво се е случило. И те ще загубят точки до края. И те ще имат загубени мачове, както и ние, така и ЦСКА. Това са трите отбора, които се борят за първото място. Имаме преки двубои помежду си, така че трябва да се представим по-добре, ако наистина искаме в края на май да сме в близка дистанция до челото. За нас това е важно, другото е без значение. Лош ден, лош мач. Жалко за феновете, които направиха уникална атмосфера за нас футболистите. Европейски мач, в който привържениците заслужаваха да бъдат зарадвани.

източник: Стефан Стоянов

- Като цяло ти си опитен играч, вече усещаш ли промяна в Левски по по-високите етажи към по-добро от това, което се случи в последните седмици?

-  Не мога да кажа дали се усеща промяна, защото хората са от сравнително скоро в клуба. Надявам се да бъде за по-добро. Това ще се показва в следващите седмици и до края на сезона. Пак казвам, ние сме се концентрирали върху нещата, които трябва да правим - тренировъчния процес и в мачовете. Ние си имаме наши задължения, те – техни. Надявам се и ще се радвам нещата да са добре, за да има нужното спокойствие в клуба и естествено сред феновете.

- Дойде в края на 2018-а година, не беше играл. Каква оценка би си поставил, или още е рано за това?

- Оценка след пет мача не бих си поставил, а и не съм аз човекът, който да се оценява. Моята работа е да тренирам ежедневно. Имам си личен треньор – Димитър Иванков – специалист в областта, голям вратар. С него коментираме всеки мач, правим видео анализ, разбор, работим по различни неща, винаги има какво да се подобрява, както аз, така и моите колеги. Всеки търси най-добрата си форма в течение на шампионата. Сега имаме мач с Верея в събота, след това имаме пауза 2 седмици за националните отбори, така че имаме достатъчно време, ако някои хора имат да наваксват, или други да освежат. Има време това да се случи с нашите треньори и вече да сме напълно готови, като излезе програмата за плейофа.

- Като стана дума за Иванков, как ти се струва работата с него? Той е нов в занаята. Досега не е бил в клуб като Левски, но пък е достатъчно голямо име. И как виждаш и момчетата, които са по-млади, но са зад гърба ти и са втори, и трети вратар (бел. авт. - Николай Кръстев и Петър Иванов)?

- С Иванков съм бил и съотборник, както се казва – израснал съм пред очите му. Били сме заедно и в националния отбор, и в Левски. Така че, няма как аз да му давам оценки. За мен е добър специалист, въпреки че няма толкова опит. Иновативен треньор. Знае какво прави. Знае, че има различни методи и ги прилага. Аз лично се чувствам много добре. Тренираме много центрирания, за бързи крака, игра с крака, което през 2019-а година са едни от най-важните компоненти за един вратар. Колкото до моите колеги, аз винаги съм казвал, че за мен лично Ники Кръстев има много качества, тренира и работи много добре. Със сигурност във времето ще му се даде шанс. Вярвам в него и знам, че ще си намери точното място и ще го запази, защото има много хляб в него. Пепи е млад вратар, талантлив, работи също много добре. Допълваме се доста добре в тренировъчния процес. Трима юноши на клуба сме, какво по-хубаво от това.

източник: Стефан Стоянов

- Последен въпрос, доколкото си спомням, твоят договор е до края на сезона с опция да бъде удължен. Искаш ли да останеш още в Левски след края на кампанията, как го усещаш?

- Аз го казах като подписах. Не съм дошъл тук за три месеца да изимитирам някакво присъствие и после да продължавам. В края на сезона трябва да седнем и да разговаряме. Откакто съм дошъл аз, всичко е различно – старши треньор, ръководители, собственик. Хората, които ме купиха, вече ги няма. Аз не мога да знам какво ще стане в края на сезона. Моята работа си я върша на терена, надявам се в края на сезона хората да са доволни и ръководителите, и да седнем да коментираме. Има опция за продължаване на контракта с 2 години, но пак казвам – не е важно какво ще стане лятото, а какво ще се случи дотогава. На каква позиция ще се намира Левски в края на май.

- Но доколкото те разбирам, нямаш против да останеш на „Георги Аспарухов“?

- Естествено, че не.