Съкращението на името на Европейската футболна централа – УЕФА – в последните години се превърна в нарицателно за всеки, който следи българския футбол. Едва ли не, то стана нещо като индулгенция за всеки, който по някакъв начин има вземане-даване с този страдалник, наречен бг-футбол.

Години наред тя, въпросната УЕФА, беше плашилото за неизрядните платци в А група. С нея се плашеха дребните тарикати, които не плащаха на футболисти, буквално крадяха от по-малките клубове и ги фалираха и се опитваха да се измъкват по терлици после. Думите „лиценз“ и „мониторинг“ сигурно бяха сънувани от шефовете на родните евроучастници...

После ключовата дума „УЕФА“ беше грабната и от феновете. Когато това лято запалянковците на Левски търсеха повод да докажат смъртта на вечния си съперник ЦСКА, показваха как УЕФА „не е припознала“ новия ЦСКА-София и не е сложила в официалната си страница успехите на фалиралото дружество ПФК ЦСКА АД. После пък там се появи въпросната историческа справка и „червените“ фенове от своя страна започнаха да тръбят как УЕФА всъщност ги е „припознала“.

Но това са летните фенски закачки, на които нямам намерение да се спирам. Защото докато привържениците на двата отбора рефрешваха страницата на УЕФА, за да доказват тезите си и да вадят доказателствата си от нея, тези „свещени четири букви и харизмата им“, ако мога да открадна едно клише, бяха използвани като индулгенция и от БФС. Тази индулгенция беше за съдиите, а човекът, зад чийто уж мощен гръб трябваше да се крият, е бившият френски съдия Марк Бата, който преди това беше назначен на длъжността с гръмкото название... „наблюдател“.

Назначението му преди около година трябваше да даде спокойствието на чернодрешковците, които колят и бесят по терените. Все пак идваше доказано име (доколко е доказано е отделен въпрос), което залагаше авторитета си и идваше не от къде да е, а от вездесъщата и непогрешима УЕФА. Същата тази УЕФА, чийто президент обаче изгоря заради заиграването си с човека-корупция Сеп Блатер и се оказа, че всъщност не е този благ, хрисим, чаровен и справедлив Мишел Платини, който се представяше дълги години, а е имал и тъмна страна. Но това са си драмите вътре в „непорочната“ и „безгрешна“ УЕФА. Сега нейният човек трябваше да дойде и да оправи съдийството у нас.

Със сигурност 63-годишният Бата не се е дърпал много, когато е разбрал за поканата да наблюдава съдиите тук. Той отдавна е гастрольор по закъсали във футболно отношение държави, които се чудят как да изкоренят проблемите си в съдийството. Преди беше в Румъния, но пък там си продължават да разнасят реферите като пръскачка из лозе, когато сгафят. Какво да ги правиш, диви балканци...

Сега Бата се зае с българските арбитри. Събираше ги на семинари, казваше им, че не са по-лоши от английските им колеги, защитаваше ги като майка-орлица, дори когато се виждаше, че малките орленца са направили огромна пакост... И продължава да го прави, както си пролича след последното дерби между Левски и ЦСКА-София. А защо и да не го прави, след като за синекурната си службица като наблюдател-гастрольор сигурно получава едни нелоши пари, които да добавя към пенсията си във Франция.

Та затова естествено е Бата да закриля тези, заради които е тук. Иначе ще излезе, че няма много смисъл от присъствието му по стадионите у нас, особено ако разни чернодрешковци не покажат, че са мръднали поне на йота напред в развитието си. И затова когато те се провалят, французинът ще маже. Или поне ще оставя такова впечатление. Ще изглежда, че маже, когато казва, че не вижда как Боян Йоргачевич е играл с топката във вратарското (ВРАТАРСКОТО!!!) си поле и как за отнесен ритник и хематом на рамото, срещу него се свири дузпа.

Да, това беше единствената грешка на Ивайло Стоянов в дербито на Левски и ЦСКА-София, но пък каква беше само тя – директно повлия на изхода на двубоя. Да, признавам си, че на живо по време на срещата бях категоричен, че дузпа има. И аз да бях на мястото на Сватбата, и аз щях да я дам. Но хиляди пъти изгледах повторенията, стоп-кадрите и записите и втори път не можах да се убедя, че това е дузпа. Особено след начина, по който топката отива зад аутлинията. Това не може да е от удар с крак, освен ако не е дървен...

Да, реферът трябва да вземе решение на място и за части от секундата, но пък нали затова има помощници, особено такива зад аутлинията, които да му помогнат в тази ситуация. Къде спаха те и за какъв диоптър очила са в случая? Или прибраха по едни хиляда лева, пък на мача и изхода от него – майната им. А пък за колегата им Стоянов – дреме им, той е бил главен, той да си опира пешкира и сега да е на топа на устата на половин България. Те са там за едни лесни пари, без да вършат никаква работа. Май изглежда баш като длъжността на един запазен френски пенсионер в българския футбол...

Само още нещо искам да зачекна като тема. Интересното е, че индулгенциите „Марк Бата“ и „УЕФА“ се ползват от шефовете на съдийството само в краен случай. Когато босът на реферите Петър Петров се опита да оправдае тежките съдийски тесли срещу Левски в началото на сезона, изпадна в толкова неловко положение, че буквално стана за резил. И затова сега, вместо да се черви само със собствените си заключения за тази дузпа, реши пак да сподели отговорността с французина, който отдавна е хванал самолета за родината и сигурно дори е забравил, че вече е бил у нас.

Само че вече трябва да е ясно. Имиджът на УЕФА доста се оклепа през последните години, особено след позорното отстраняване на Мишел Платини от длъжността му, че това плашило и тази „четирибуквена харизма“ не минават вече току-така за чиста монета. И когато някой се опитва да каже на черното бяло и да изкара огромен процент от хората, които все още вярват на зрението си, че вече са за очила, трябва да се ползва с неопетненото реноме на непогрешим в сферата си. Бата засега ни кара да мислим другояче за непогрешимостта му...