Освен за родния си клуб Бдин Видин, Даниел Боримиров е играл и за Левски и Мюнхен 1860. Българският полузащитник говори пред германския Kicker, че сърцето му принадлежи на „сините” и тима от Бавария. Боримиров коментира присъствието на „лъвовете” в Трета Бундеслига и шансовете на България да участва на Европейското първенство по футбол.
Когато светът е подвластен на пандемията от коронавирус, Боримиров акцентира, че в България няма достатъчно спортни игрища. „Работата с младите никак не е добра, строят се малко игрища, а треньорите на юношите са нископлатени”, обясни звездата на „лъвовете”. Даниел Боримиров призна, че не вижда нито един български футболист в този момент, който да може да играе спокойно в елитния шампионат на Германия, а също така си припомни и Мондиал 1994.
„В този момент се занимавам да строя футболни игрища и тенис кортове в София. Всъщност никога не съм играл тенис, но решението беше спонтанно. Искам да го направя, защото нямаме достатъчно места и оттам дойде решението ми”, коментира имащият 214 в кариерата си за Мюнхен 1860.
източник: Gulliver/GettyImages
„Не след толкова много вече Мюнхен 1860, тъй като повечето хора, които познавах, вече не са там. Единственият, с когото разговарях, беше Даниел Биерофка, но и той вече не работи. През декември бях в Мюнхен и се срещнах за кратко с Мики Стевич. Тъжно е, че феновете заслужиха такова развитие с клуба им. На сегашното ръководство му липсва ясен план. Когато аз играех, беше просто – президентът беше Карл-Хайнц Вилдмозер и заедно с треньора Вернер Лорант имаха правилния усет да ръководят този клуб. Сега не е тима и това липсва. На отбора са му нужни хора, които познават клуба и го обичат, такива трябваше да бъдат начело, за да се работи упорито. Виждаме как е в Байерн Мюнхен: има хора с опит във футболния бизнес и трябва да се възползва Мюнхен 1860 от него”, акцентира Боримиров.
източник: Gulliver/GettyImages
На въпрос дали би се завърнал да работи при „лъвовете”, Боримиров отговори: „Защо не? Семейството ми живее в София, но аз съм отворен за дискусии. Не всеки може да работи за този отбор, тъй като трябва да го познава, неговите традиции и феновете. Това са много части от пъзела за един отбор. Не мога да съдя действията на сегашния собственик Хасан Исмаик, тъй като не го познавам”, допълни българинът.
Легендарният за Левски футболист бе запитан дали смята за жалко, че в наши дни вече почти няма професионалисти, които играят в толкова малко клубове, както го е направил Боримиров. „Съжалявам за това, тъй като сърцето ми е привързано към Левски и 1860. Обичам тези клубове, колкото децата си. При Левски ситуацията е такава, че се махат бързи треньор. Всеки нов води свои играчи, но ти трябваш поне 2-3 години, за да изградиш добър отбор. През 2008-а започнах като спортен директор, а за последно станахме шампион през 2009-а…”
източник: Gulliver/GettyImages
„Трудно е да спреш доминацията на Лудогорец в България. Те са осемкратни поредни шампиони и имат сериозен собственик. Отборът им има най-големият бюджет в България, докато при Левски не е така. Истината е такава, че става много трудна ситуацията за по-малките клубове, защото европейският футбол върви в една посока – да е само за големите. Не виждам добро бъдеще за малките отбори. Не знам дали втори турнир за Лига Европа би променило това. Трябва да се изиграят 1-2 издания, след което да съдим”, призна Боримиров.
източник: Gulliver/GettyImages
Някогашният халф говори и за националния отбор на България пред авторитетното германско издание: „Не сме се класирали на голям форум от 2004-а година, защото не инвестираме в следващите поколения. Работата с юношите е слаба и няма много терени, докато наставниците при децата не са платени добре. Не може да се работи по този модел. Има отбори, в които не се дава и стотинка за футбола при децата, а генерално парите липсват. Надявам се да се класираме на Европейското. Ако преминем през Унгария и след това срещнем Румъния, не мисля, че шансовете са ни малки, тъй като и двата мача ще бъдат в София”, призна Боримиров.
източник: Gulliver/GettyImages
„Най-големият момент за мен е победата срещу Франция през 1993-а година в Париж. Тя ни класира на Световното. Първата победа в САЩ срещу Гърция също беше великолепна, след което изиграхме брилянтно Световно. Отстранихме Германия на 1/4-финалите, а година по-късно дойдох в Мюнхен 1860. Това беше огромен трансфер за мен. Може би тимът на България тогава беше най-добрият за всички времена, тъй като бяхме играчи, сред които абсолютно всички искаха да побеждават. Тъжно е, но не мога да видя сега от нашия национален отбор играч, който да играе в Бундеслигата”, завърши Даниел Боримиров.
1Коментар