Съвместна публикация на в-к „7 дни спорт” и Gong.bg

 

За пореден път през миналата седмица ни заболяха палците от стискане! И то от гледане на футбол. Или в минутите преди поредния жребий за евротурнирите, което пак си е свързано с футбола. Тъй като от само себе си води до следващо и следващо ново стискане на палци. Което вече притеснително ще доведе до някакви деформации на тези наши, човешки израстъци.

Всъщност самата идея за трезво приемане на нещата отдавна е деформирана тежко. В разговор с колеги ми хрумна, че все повече и повече в последните няколко години цялата футболна журналистическа гилдия влага неимоверно много усилия в тегленето на даден жребий. И тук изобщо не става въпрос за някаква церемония, на която става ясно с кого България ще играе в група на световно или европейско първенство. Тук иде реч за етапи в клубните турнири, където няма ръководство, което може да си избие вложените пари. Скъпи летни чартъри, поръчани в последния момент, слаб зрителски интерес при домакинския мач, гостуващи фенове за предимно няколко випперсони в ложите и до тази година - почти никакъв интерес от която и да е телевизия за пряко излъчване.

И тъй като от година на година нашите тимове свалят летвата и в мачовете им няма къде да изразходваме журналистическата стръв и енергия, го правим преди, по време и след жребия. Стискаме палци за леки противници. Не, мечтая отново да стискаме палци за добри мачове срещу добри тимове или дали ЦСКА ще отстрани Рода при дузпите в четвърфинален мач, за да може да играе с Барса на полуфиналите. Или дали ще стигне времето на Кайзера да зашие онази тупалка в кьошето на вратаря на Глазгоу. За това наистина си струва да стискаш палци, че дори ако трябва да ги огризкаш преди това, останалите пръсти също. Истинското футболно вълнение почти го няма. Това, заради което си струва всичко. Левски го върна за кратко преди няколко години, но сините успяха толкова бързо да обезличат позитивното, което съградиха, че в момента чак палците са им посинели. Явно поне добре ги стискат, а късметът на Баждеков не пресъхва, подобно бюджета на Перес в Реал Мадрид. За втори пореден път в настоящата кампания бе изтеглен най-слабият противник. Поне според безпристрастната клубна рейтинг листа. Може литовците от Екранас, от град Паневежис, да притежават някакъв таен прякор от сорта на Прибалтийските фурии или пък ФК Баку да е известен повече като Тигъра на Каспийско море, но според цифричките Левски изтегли най-, най-ниско поставения противник от непоставените. Сиреч - тима от Паневежис. Който пък отгоре на всичко е напът да бъде преодолян от непоставения спрямо него и с рейтинг 0,899 азербайджански отбор. Ей богу, сигурно Лупи е изкарал някъде по-висок рейтинг в току-що преминалите парламентарни избори у нас. Въпреки това притеснението на Герена е видимо след като се оказва, че за първи път от много дълго време насам на подобен етап Левски ще гостува пред малко по-пълни трибуни. И какво от това? Пак ли трябва да се стискат палци, да не би някой да се притесни от публиката? Най-малкото не е сериозно, след като най-голямата победа в цялата история на Локомотив Сф - 6:0, е срещу далеч по-славния Нефтчи Баку. И е постигната малко, след като Левски разпердушини железничарите с 8:0 при онзи знаменит син тим на Гочето.

Не, явно всичко незабелязано, но сигурно се е деформирало и продължава да се случва именно в подобна насока. Черно море игра в старта си в Европа срещу един отбор от Молдова. Казва се Искра Стал, а допреди няколко години е бил известен като Циментул. И тъй като град Рибница, където се случва това вълнуващо футболно събитие, е пълен предимно с руснаци и украинци, отколкото с молдовци, по-скоро тимчето е било известно под името Цементник. А вече съвсем друга тема е къде всъщност е било известно и продължава да е, освен в околията. И в циментовия завод, който явно му е служил за вдъхновение и финансиране. Черно море обаче би само с 1:0 и ни накара, искаме, не искаме, да следим внимателно и реванша, тъй като той стана непредсказуем. Да, срещу записалите първи мач в Европа играчи на Искра. Вероятно моряците ще продължат, за което стискаме палци, най-малкото защото мач с ПСВ Айндховен не е за изпускане. Но зелено-белите сами си вгорчиха жребия онзи ден и не смеят да се порадват от предстоящата си среща с холандците, от която могат само да извлекат позитиви. Защото им предстои ответен двубой на същото място, където преди няколко години Литекс бра срам и ядове срещу други домнули - Зимбру.

Няма как да бъде пропуснат и ЦСКА. В Борисовата градина от стискането на палци за повечко късмет при тегленето на съперник в Европа дълги години нямаше полза. Не палци, ами глезените да си бяха стискали бе ясно, че червените винаги ще изтеглят най-коравия противник. Актуален европейски шампион ли ще е, или в по-ранна фаза надъхан тим, който играе пред около 20 000 зрители. Справка - 2 пъти Омония, Пюник, ФК Тирана... Дори Тулуза, който въпреки неподплатените от сериозни аргументи подмятания на сините фенове, доказа с четвъртото си място миналия сезон в Лига 1, че именно по време на мачовете с ЦСКА е започвал да гради силния си тим. И да - легендарният за сектор "Б" Жиняк струва в момента, колкото цялата селекция на Левски за последните 15 години. Но армейците бяха на ръба на пропастта, когато преди три години с високомерно пренебрежение подходиха към сръбския Хайдук Кула. Този тим, въпреки че записва последните сезони сравнително прилично класиране в средата на сръбската елитна лига, все пак освен в България покрай подвига на ЦСКА срещу него е известен най-вече с основната фракция на агитката си, нарекла се "Зулу из Кулу". Сиреч, явно са намерили за крайно оригинално да съчетаят член на африканска етническа група с 19-хилядното си градче. Но бяха на 30 секунди да съчетаят 30-кратния ни тогава шампион с пълния провал. На този етап обаче, прибавяйки и онова изравняване на Муджири в последната секунда преди пет години срещу Омония, когато средното кръвно налягане на Армията бе 240 на 200 не може да отречем, че ЦСКА поне успява по холивудски тертип да свърши своята работа миг преди финалните надписи.

Предстоят месеците август и септември. Времето в годината, когато покрай футбола пада голямото стискане на палци. Сега пък трябва освен за клубовете да присвиваме длани и играчите на Ейре да прекалят в някой пъб преди мач и да се издънят. Ако не, за пореден път ще разтворим широко пръсти и ръце, ще плеснем и ще се прегърнем.