Отборът на Лудогорец вече изнася футболни лекции и то не на Любимец, Нефтохимик и Пирин Гоце Делчев. Прави го, след като е слушал химна на Лига Европа, а ученик е бивш европейски шампион, какъвто е ПСВ Айндховен.

Случилото се в четвъртък вечер на стадион „Васил Левски“ показа, че Лудогорец вече има необходимата класа да се мери със средноевропейските футболни клубове. Суперлативите за отбора на Стойчо Стоев тази есен нямат край, но и Лудогорец ги заслужи.

Победа по този начин срещу ПСВ говори за истинска класа. Спокойно, без напрежение с прагматична, умна и резултатна игра. Този успех не е плод на случаен гол след изритана топка, окупация в собствената половина, яко надъхване по трибуните и помпане на мускули. Това не е мимолетен фойерверк. Успехът снощи вече говори за представяне от съвсем друго измерение, което бе напълно немислимо на база моментната ситуация на целия български футбол. Лудогорец продължава в Европа по начин, по който би завидял всеки един отбор участваш в турнирите.

Какво всъщност се случи снощи? Много простичко и ясно – ПСВ похвърля малко къчове, повъртя се, подърпа се. Бързо бе уловен за юздите, бе му сложено седло, а след това леко и спокойно бе обязден и усмирен. Всъщност, мачът на „Васил Левски“ бе толкова спокоен за Лудогорец, че в един момент изглеждаше, че съперникът е Славия, Локомотив София или някой друг средняк в българската А група.

Е не всичко може да бъде по мед и масло. Не минахме и без традиционната злоба, която се изля и след снощния грандиоцен успех. Тя обаче вече се превръща в откровенна завист, а една латинска пословица гласи „Гдето се подслони щастието, там нощува и завистта“. В тази връзка на преден план изскочи още един важен момент. Една от основните тези, прокламирани от противниците на Лудогорец, бе свързана с многото чужденци и малкото българи, които коват успехите в Европа. Да, ама не. Снощи на терена мотора на шампионите задвижваха Владо Стоянов, Йордан Минев, Светослав Дяков, Христо Златински и Мишо Александров, останалите добавиха малко гориво и просто включиха турбото. На скамейката пък управляваха български треньори. И като казахме треньори – 7 победи за Стойчо Стоев в Европа. Изравнен рекорд на български треньор в един сезон, а има още 3 сигурни мача. Въобще има ли нужда от коментар?