„Първо с плюсовете – новите попълнения навлизат в ритъм, а фланговете работят добре в офанзивната част от играта. От другата страна обаче са грешките в средата на терена, неефективността в атака и доста пропускливата защита…“

Написах тези редове веднага след поражението на Лудогорец в контролата срещу Локомотив Москва в Австрия преди десетина дни. И веднага искам да се коригирам – не, новите попълнения не навлизат в ритъм, те са тотално извън форма и са просто бледа сянка на това, което сме свикнали да виждаме от тях в ЦСКА, Стяуа или Ботев Пловдив. Защото е несравнимо по-лесно да си просто част от титулярния състав, а съвсем различно да се очаква от теб да бъдеш ключовата фигура, която да носи разликата. Добавете към цялостното посредствено представяне на „зелените“ липсата на безспорно най-креативната им фигура, предпазливостта на треньора, довела до залагането на още един в центъра на терена, който се чувства много по-комфортно в това да руши играта, вместо да я гради. Разбъркайте съставките дотук с безидейността срещу добре организирана защита, липсата на план „Б“ и безпомощност да се атакува при отсъствието на празни пространства в противниковата половина. И за финал да не забравим за досадните грешки в средата на терена при пасове на около 5-6 метра и разбира се за вече споменатата „доста пропусклива защита“… и сътворихме перфектния коктейл за шокиращо поражение срещу съперник, който отстъпва и то драстично по класа на българския шампион.

И така – въпреки всичко казано дотук, продължавам да бъда сигурен, че именно Лудогорец ще бъде отборът, който ще играе в третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Просто защото въпреки съмнителното (и в същото време доста закъсняло) назначение на заместник на Георги Дерменджиев (принуден да напусне въпреки титла и участие в Шампионската лига), въпреки раздялата с на практика най-нестандартните им футболисти (Мисиджан е изключение, но при провал по пътя към групите е изключително вероятно и той да си тръгне) и един от стълбовете в центъра на отбраната, „зелените“ остават отбор, който е на светлинни години от всеки от останалите си съперници в „А“ група. Да не говорим за молдовската „Дивизия Насионал“. И независимо от поражението в Разград, все си мисля, че светкавицата не може да удари два пъти на едно и също място, а и Лудогорец едва ли може да играе по-зле от това, което ни показа във вторник вечерта. Да, проблемите не са един и два и сега е много лесно да се изтъкват грешки при селекцията, на трансферния пазар и при избора на схема и състав.

Но когато след седмица хората на Бруно Рибейро отидат в Молдова и отстранят Милсами, изведнъж ще стане така, че португалецът отново ще бъде правилният човек за поста, че новите попълнения са точните заместници на напусналите и Лудогорец отново ще бъде тим, който върви в правилната посока.

Та именно затова, без да съм сред най-непримиримите защитници на „националната кауза“, ми се иска да изчакаме с „погребението“ поне още седмица…