Eдин от най-колоритните участници в „Биг Брадър“ - Виктор, се оказа фен на Лудогорец, макар и преди това да е харесвал Левски. Това призна самият той в студиото на „МачКаст“.

„Моите приятели цесекари могат да ме намразят. Аз не съм краен фен, но няма да забравя рейда на Левски в Европа и след това влизането в Шампионската лига и как докараха моя любим отбор Челси. Тогава Левски ми докараха страхотно емоции, които никога няма да забравя. Много симпатизирах на Елин Топузаков. С времето обаче се видя, че нещата не вървят добре. Като фенска маса всички знаем кои са Левски, но в момента, ако мога да бъда честен, симпатизирам на Лудогорец. Да, те получават пари от Европа, ама зашо другите не получават. Да намерят спонсори и да получават пари. Те имат финансиране, но имат и резултати. В последно време не можем да се класираме в Шампионската лига, но играем в Лига Европа и Лигата на конференциите. Лудогорец играе с отбори като Лацио, Атлеитк Билбао, които за мен е гордост на наблюдавам. Иначе в Европа винаги съм за българските отбори“, разказва Виктор.

„Фен съм и на Челси от 2002 г., още преди да дойде Абрамович. Тогава гледах един мач между Челси и Уест Хем, а Франк Лампард вече беше в Челси, като вкара 2 гола. И тогава си казах, че Челси е любимият ми отбор. После дойдоха парите на Роман Абрамович и завоеванията, а аз бях много горд от това. Баща ми живя в Португалия и беше много голям фен на Порто. През 2004 г. те спечелиха Шампионската лига с Моуриньо, а после Жозе дойде в Челси и аз бях много щастлив. Лампард направи страхотна кариера, а аз съм фен на Челси от над 20 години“, припомня той.

Иначе преди това бургазлията е играл в школите и на Нефтохимик, и на Черноморец Бс. „Записах се да тренирам в 3-и или 4-и клас. Тогава отидох в Нефтохимик, без родителите ми да знаеха. Те ми даваха по 1 лева за училище, а аз го пазех за билет. Таксата на месец ми беше по 30 лева. Те мислеха, че съм на занималня, а аз ходех на тренировки. Майка ми и баща ми разбраха половин година по-късно, че тренирам. После направих трансфер и отидох в Черноморец – конкурента. Посрещнаха ме добре, треньор ми беше Георги Иванов, заедно с легендата Влади Стоянов, лека му пръст. Те бяха наши учители и в живота и държаха да имаме добри оценки в училище. Първо бях дясно крило, защото бях много бърз. Нямах уникална техника, като Лео Меси или Кристиано Роналдо, но бях много сърцат. Баща ми беше дошъл само на един мой мач, молих го една година. Тогава аз играх страхотно, дадох две асистенции, а той ми каза: „Много безцелно бягаш!“, спомня си Виктор.

„С Черноморец имахме доста успехи. Класирахме се на финал за Купата на България при юношите, където играхме срещу Векта Пловдив, която беше една от най-добрите школи у нас. Любопитно е че в по-ранен етап от турнира играхме с Нефтохимик. Те първо ни разбиха за първенство, но след 3 дни ние ги отстранихме за Купата на България, а впоследствие стигнахме до финала. Иначе участвахме на един турнир в Раковски. Там участваха Стяуа, Висла Кракова, Реал Мадрид, Милан и много тимове от България. Първият беше срещу Стяуа и направихме 0:0. Но те ни утрепаха, сигурно 10 греди удариха. Аз обаче направих много силен мач. След мача разбрах, че от Стяуа са ме искали. Отидох на проби, но разбрах, че във футбола няма да ме бъде, защото имам по рождение анемия-талсемия. Това не се прие добре“, спомня си мускулестият бургазлия.

„Разбрах, че този проблем е голям и когато кандидатствах в академията на МВР. Исках да ставам барета и отидох в Симеоново. Това е малко компромат, но ще го кажа. Искаха да ме се скъсат на медицинския тест, защото хемоглобинът ми беше много нисък и веднага усетиха, че съм с анемия. Тогава ме пратиха на повторни изследвания и моят много добър приятел Васил Цветанов, който е син на популярния треньор Иван Цветанов, известен като Трите Хикса. С него бяхме съученици в ПМГ, а после и в НСА, като дори живяхме заедно. Тогава Васко дойде с мен и даде кръв с моята лична карта. Аз обаче разбрах, че наистина моят проблем ще си окаже влияние. Аз съм се преборил с него, но не можех да бъда професионален спортист. Нямаше как дори да играя и в Б група, трябваше надолу при аматьорите. Заради това спрях и с футбола. Освен това Нефтохимик и Черноморец се обединиха, но налагаха само тези от Нефтохимик, а те не бяха по-добри от нас. Тогава тотално изгубих мотивация и дори не се борех за титулярно място“, разкрива с болка Виктор.

подкрепя българския спорт