Съмнение, отрицание, учудване, възхищение. Четири думи, които ясно описват кривата на развитие на кариерата в Левски на Евертон Мота де Кастро Бала.

Привлечен под наем през зимата от бразилския Мирасол, атакуващият футболист бе приет със сериозен скептицизъм и една голяма въпросителна: Ще успее ли да замени един измежду Уелтън и Роналдо, които напуснаха столичния клуб, оставяйки огромна празнина не само на терена, но и в сърцата на феновете на Левски.

Съмнението за Бала обаче вече сякаш бе налице.

В 12-те си мача през изминалия сезон той не само, че не впечатли, но и на няколко пъти разочарова сериозно, отчитайки се с едва една асистенция, без да се разпише, а много фенове звучно отричаха, че именно той може да бъде двигателят на тима в атакуващ план.

Отрицанието бе често срещано, но бързо се стигна и до новата кампания.

В първите си 4 мача от настоящия сезон Бала започна на върха на атаката в партньорство с Александър Колев и демонстрира подобрение, изразяващо се в гол и асистенция в серия, в която сините доминираха чрез 4 победи, 15 вкарани попадения и едва 1 допуснат гол.

Все още обаче сякаш имаше потенциал за отключване, който остана скрит на фона на добрата форма на Мустафа Сангаре, изпратил Бала на пейката в мачовете с Лудогорец и Хебър. За да се стигне и до колебливите моменти за някои полузащитници в синьо, за които Генчев намери своето решение. Бала, Колев и Сангаре, заедно от първата минута, и нова роля за бразилския бързак зад двамата тарани.

И макар началото край Морето да не бе обещаващо, от тогава насетне всичко с участието на Куршума бе една футболна ламбада, в която бразилецът играеше с характерната за танца еротика, флиртувайки постоянно с топка в крака, както бе и през миналия неделен ден при успеха над Славия с 1:0.

Именно срещу белите Бала затвърди показаното по-рано в Бистрица в новото си амплоа и накара сините фенове да останат възхитени, посочвайки го те от своя страна като героя за Левски в „Овча купел“ за пръв път, откакто бразилецът акостира в София.

подкрепя българския спорт