Станимир Стоилов се завръща на стадион „Георги Аспарухов”. Бившият треньор на „сините” пак ще влезе през тунела откъм Сектор В, вероятно ще вдиша дълбоко, ще поздрави хората от персонала, ще влезе в съблекалнята, но не в онази лъскавата, а в по-семплата, тази на гостите.

Специалистът „виновен” за много от подобренията в базата на „Герена”, ще е се чувства, като в скрита камера. Сигурно ще погледне към другата врата, там ще срещне погледите на част от своите момчета. После Стоилов заедно с новите си футболисти ще стъпи на хубавия терен. Ще му стане тъжно. То си е тъжно, но в живота не всичко е приказно и такова, каквото си мечтаем да бъде.

Както самият Стоилов го каза, Левски му е съперник. Така е, футболът е спорт, състезание и битка за пари.

Този мач се очертава много по-различен от едно дерби. Този път не е просто Левски срещу Литекс. Стоилов ще крои шапката на Живко Миланов, Николай Димитров, Георги Сърмов, които едва ли не произведе. Те пък ще гледат да го набият на терена, защото иначе става още по-лошо за „сините”.

Предизвикателството е голямо, също колкото сантиментите. Професионализмът вероятно ще победи, но е някак много странно.

Представете си как Станимир Стоилов се радва след гол в мрежата на Петков и Левски. Или Дарко Тасевски да тегли една дълга към пейката, където стои треньорът направил пътека, за да го докара на „Георги Аспарухов”. Всъщност във футбола няма невъзможни неща.

На Стоилов ще му е много по-трудно, защото ще гледа към терена и ще се чуди кои са му по-мили - „сините” или „оранжевите”? Живко Миланов или Ивелин Попов? Сектор Б или шампионските амбиции? Сърцето или разума? Треньорът може би знае отговора. Такъв е футболът.