Много хора като прочетат заглавието и ще рипнат. Затова малко встъпление. Става въпрос за това дали отборът, след като е станал шампион, ще стане и отбор за Европа или европейски тим. Това е въпросът на „синя” България, а и не само на нея.

Титлата е факт. И е изстрадана, и е сладка. Левски победи в директен мач ЦСКА и то категорично. И то при съдия, който от „червения” клуб няма за какво да атакуват. Шампионите, от мачовете с отборите от първата четворка (евроучастниците), спечелиха 4 от 6 двубоя, на два пъти завършиха наравно и не загубиха нито веднъж през първенството от ЦСКА, Черно море и Литекс. Головата разлика в тези срещи е 10-2 гола. Левски загуби дотук на два пъти от Локо Сф и в първия кръг от Вихрен, когато треньор беше Вили Вуцов. Предстои да се изиграе мач с Пирин в Благоевград. Именно от този тим бе загубата в турнира за Купата на България.

Старши треньорът Емил Велев взе тима преди реванша с БАТЕ и започна с отпадане в ШЛ, а след това и от Купата на УЕФА, след като се издъни срещу Жилина. Болезнено, по-болезнено и най-болезнено. Оттук тръгна и пътят към 26-та титла. Тежък, трънлив, инфарктен. Но в крайна сметка, сладък завършек на първенството.

Сега феновете, още преди да са видели шампионската Купа, вече ги интересува един единствен въпрос: „Как ще изглежда Левски в третия си опит да влезе за втори път в групите на Шампионската лига?” След като през 2006 година игра в групите, а през 2007 и 2008 се провали, сега Левски трябва да направи всичко, за да влезе в групите и там да се представи достойно.

Какво е нужно за успешното участие? На първо място очакванията на феновете да са реалистични. Те имат право да искат много, но и видяха, че през годината Левски бе, меко казано, колеблив.

На отбора му е нужна селекция, но не заради самата селекция, а за да дойдат по-класни футболисти.

Между другото темата за треньора я прескачам. Велев има подкрепата на играчите и ръководството, а феновете едва ли толкова твърдо са против него след спечелената титла. А и на „сините” шалчета им е ясно, че пари за качествен чуждестранен треньор няма. И едва ли с друг български специалист нещата ще са много по-различни.

Да се върнем на селекцията. Не знам коя част от нея в случая е по-важна. Тази с разделянето с някои футболисти или привличането на дадени играчи. Явно е желанието да се продадат някои от основните футболисти - Рабех, Зе Соарес, Жоазиньо или Живко Миланов. Няма лошо, но какво ще бъде взето на тяхно място? Някои други Юсеф, Зе и Жо. Дори и да са по-добри, каква ще е гаранцията, че те за един месец ще се сработят с отбора.

Много е важно Тодор Батков да си изясни какво иска от тазгодишното участие в евротурнирите - влизане в групите на ШЛ, влизане в групите на Лига Европа или стигане до кръговете преди груповата фаза на двете надпревари.

Да се вземат играчи от българското първенство изглежда по-логично. Независимо, че за тях ще се искат нереални суми, ако не са свободни агенти.

Много добре ще е, ако Левски вземе някой измежду футболисти като Сашо Александров, за Варна - Алекс, за София - Кривия, като Коста Янев, особено ако не може Гаджев да остане, и си отиде в Панатинайкос. Признавам, че аз се чудех какво толкова харесват на Коста, но в Анталия лично се убедих колко силен е като дефанзивен халф. Особено ако и изчисти от грубости играта си. За Иван Стоянов е ясно, че ще го искат поне 3-4 отбора.

От Черноморец едва ли ще се вземат лесно играчи, с оглед амбициите на Балъков, но и там има такива като Мишел Платини.

Към тези играчи едва ли има още, които да бъдат взети с цел да вдигнат класата. Не споменавам нищо за играчи от ЦСКА, Литекс и Локо Сф, защото оттам едва ли е възможно взимане. Не е реалистично Велев да си мечтае за Ивелин Попов, Станислав Манолев или Димо Атанасов, например.

Не е лошо, ако селекцията включва завръщането на някой от Топузаков, Томашич, Телкийски или Макриев. Там обаче трябват пари за самите футболисти и поемане на риска, какво ще ги прави отборът, ако Левски не влезе в групите на евротурнирите.

При липсата на контузения Георги Иванов задължително трябва още един централен нападател освен Георги Христов, на когото му трябва самочувствие, за да е лидер и голмайстор. Толкова за безкрайната тема за селекцията.

Много важна ще е и подготовката. Малко време за почивка. Кратък лагер на Боровец и трудното намиране на съперници за контроли. Това са реалностите пред Велев. Никой няма да приеме оправдания от сорта, че Левски не е готов, защото не е направил солидна подготовка. Тук много важна е ролята и на Даниел Боримиров, както и при селекцията.

На последно място оставям много важния фактор за Левски, а именно публиката и нейната подкрепа за отбора. Всички видяха как титлата бе спечелена благодарение и на феновете. Те проявиха разум и подкрепиха любимия си тим в най- важните и тежки моменти. Публиката е важна в срещите от евротурнирите не по-малко, отколкото в първенството. Ако тя е раздвоена и реши да бъде в центъра на вниманието, то това ще е пагубно за Левски. Тя и подкрепата й са нужни в тежките моменти. За да й е хубаво при успехите. Не са празни приказките са единство на отбор, ръководство и фенове.

Всички искат нов европоход. Ако участието е неудачно, ще се намери кой да се радва. Просто Левски не трябва да дава повод за радост на тези, които мразят отбора, което значи радост за тези, които искат не само Левски да е шампион, но и евробоец. Мисията е възможна…