Левски би супер заслужено във вечното дерби и продължава да бродира най-шантавия си сезон от много години насам. „Сините” са на точка от върха и пак погледнаха с надежда за титла към програмата до края на сезона.

Толкова безапелационно Левски отдавна не е побеждавал „червените”. Факт, който съвсем обърква коментари и крайни оценки за представянето на отбора дотук в първенството. Но при всички случаи победата на 9 май ще тежи много, когато се тегли чертата. Когато стане ясно кой ще се смее последен. Защото левскарите нямаха дилема какво да празнуват в събота вечер – европейския ден или деня на Победата!

Всъщност Левски най-после зарадва истински феновете си. Цели две години „синия” тим нямаше победа в толкова важен мач. Левски имаше живителна нужда от успеха и си го извоюва. Както си трябва, в истинска битка!

Заради куп неща, които рядко се случват, точно това дерби ще се помни дълго. Емил Велев пусна двама тежко контузени асове с ясното съзнание, че повече от полувреме едва ли ще издържат. Ход, който малко други треньори биха направили. Кокала рискува максимално и успя. Кой каквото и да говори, резултатът остава за историята. Тя ще запомни, че Велев влезе в боя с девет войници и с двама тежко ранени командири.

„Син” поклон пред Гонзо и Йовов! За тях миналата седмица бе кошмарна смес от прегледи, инжекции, процедури, фитнес-тестове, адско напрежение и неистово желание за игра срещу големия дразнител. И всичко това с ясното съзнание, че рискуват здравето си за дълго време. И двамата обаче осъзнаха колко важни са за останалите. И когато един след друг се срутиха на терена, другите „сини” започнаха битката за спечелването на още едно вечно дерби.

Най-лесно бе да не играят. Но Йовов отсече – Ще пробвам. Гонзо подкара джипа за Сърбия и опита невъзможното, довери се на билки и сръбска лечителка, с всеки час усещаше, че поне малко от болката отминава.Накрая естествено отсече – Започвам! За другите това бе най-ясният сигнал, че краят на шегите е дошъл. Рабех отиде при треньора си и просто каза – Малко боли, но и аз играе. А Гошо Христов вкара най-важния си гол, за да спринтира към скамейката и да прегърне оня с маската. Защото усети смелостта и левскарския дух. Дори Зе Соарес вкара гол. Това се случва толкова рядко, че сигурно е показателно за моралния допинг, налят от двама ранени командири.

Иначе Божката Митрев доказа, че е абсолютно готов за титулярен вратар на Левски. Живко Миланов не сгреши в защита. Дори Бистрон направи силен мач. А Веско Минев показа на близнака си кой е правилният избор. Гаджев и Сърмов без да блестят не позволиха хаос в центъра на терена. Дарко Тасевски се отчете с поредната тарикатска асистенция при втория гол. А Жоазиньо предизвика смяна на пазача си, нищо, че бе опериран преди месец.

Всичко щеше да е прекрасно, ако Левски не се намираше в един от най-странните си сезони. Приливи и отливи в играта карат феновете още да не са стопроцентово сигурни, че точно така трябва да изглежда отборът им. Публиката обаче хареса този Левски от събота вечер. В играта имаше пак достатъчно кусури, но най-после се върнаха смелостта, жаждата за победа. Затова и сектор Б се отблагодари с фантастична подкрепа. „Сините” фенове бяха единни като отбора си и дочакаха истинския повод за радост. Дали Левски ще е шампион? Дали няма да сгреши срещу по-слаби отбори, след като би вечния си съперник, а преди това и Литекс? Божа работа...

Каквото и да стане до края, левскарите най-после имат повод за радост. Отборът им спечели битката за България, играе честно, колкото може. А може много. Ако си повярва, ако фенове и тим пак са едно цяло. Като в събота вечер. В деня на Победата!