Съвместна публикация на вестник „7 дни спорт” и Gong.bg.

Футболът като неделима част от живота носи със себе си една доста популярна максима. За дни, понякога с часове, дори за минути човек може да срине всичко, което е съграждал с години. Има случаи, в които една грешка заличава целия живот. Така е и при ритнитопковците. Точно това определение е изключително адекватно в момент, когато трябва да се опише сътворена от тях глупост.

Разбира се, цялата хронология, която предстои да си припомним, тръгва от съвместния гаф на националния селекционер и стоящия зад гърба му Български футболен съюз. "Мъри Стоилов" дълго ехтеше в синята агитка, след като треньорът бе логично освободен от поста си поради внушителния 16-точков пасив. Буферният наставник на Герена Вили Вуцов се въртя в сянката му като в омагьосан кръг и в крайна сметка бе изплют. Преди последния сезон Стоилов толкова високо бе вдигнал летвата на успехите си, че Вили приличаше на лилипут, който иска да бъде Сергей Бубка. Сега Вуцов води тв предаване. Успех в новото поприще!

Дойде Велев. Също трудно начало, нажилиха треньорския му задник, а публиката си искаше Мъри, та Мъри. Като мечтана играчка под елхата за Коледа. Кокала се закачи за първото място с последния опит. Като рибар, който хваща най-големия шаран в живота си с последния наличен червей. Но ако сектор "Б" вече не скандира "Мъри Стоилов", вината е по-скоро негова, не че Велев вече е накарал феновете да забравят четвъртфинала в УЕФА и груповата фаза на лигата.

Какво всъщност се случи, че най-успелият от десетилетия насам син треньор обедини в едно червени, сини, бели, жълти, зелени и всякакви други цветове (без оранжевия) от фенската палитра? Признавам, истинско изкуство си е за няколко месеца да станеш не най-мразената, но една от най-подиграваните личности в родния футбол. За несполучилия метеорологичен ясновидец Стоилов вече стана дума. БФС му се върза и реално новата стара власт тръгна с грандиозен гаф. Изложиха се като за световно. Нещо като мача с Нигерия през 94-а, изваден от контекста. Трябва да страдаш от неистово желание да се правиш на много оригинален и интересен, за да защитиш подобно решение.

И бумерангът се върна в челото на Мъри неочаквано скоро. Една медия излезе с изключително сполучливото заглавие след мача със Славия: "Времето все още не е достатъчно топло за Мъри и Литекс". От какъв зор подобен автогол? Гафът докара на Стоилов нов куп прякори, които заместиха онзи за зеленото животно с големи зъби, което вирее в река Нил. И ето как ежедневните усилия се разбиват като предните стъкла на колите пред Армията от падналата онзи ден топола. Станимир Стоилов е до болка амбициозен да успее, гледа мачове до полуда, чете специализирана литература, говори постоянно за футбол, живее за футбола. Но изведнъж изпускаш торбичката, която придържа балона, и той литва нагоре олекнал. Елементарна физика.

Актуалният нов треньор на ЦСКА Любослав Пенев продължава да е най-резултатният български голмайстор в Примера дивисион. Любо спечели през 90-те години в Испания страхотно много уважение, респект, купи, навърза на ръката си капитански ленти. Преди това вкара сто кила голове за ЦСКА и стана Футболист на България. На аерогара София обаче Любо се изцепи:

"Който не ме уважава, да духа супата!" И бе сринат. Оттогава до днес имиджът му продължава да бъде колеблив в очите на запалянковците. Така таранът стана поредният класически изкуствовед в областта на гафа. Една реплика, изречена за три секунди. Не са за пренебрегване и примерите с останалите двама от златното армейско трио. Емил Костадинов, чиито два гола на "Парк де Пренс" ни изстреляха в съвсем друга орбита, не се сдържа да покаже средни пръсти на публиката в София. Христо Стоичков, който в една друга реалност би трябвало да има приживе паметник пред всеки български стадион, неведнъж се отричаше от всичко българско. И тази ярка емоционалност му отне не само приза "БГ-играч на 20 век", но и допринесе за постоянния негативен фенски хоров съпровод от трибуните, докато Камата беше национален селекционер.

Емблематичната за родния футбол фигура Наско Сираков също е сред лидерите по гафове. От тези, дето от раз ти променят фасона от икона на мишена. Свалянето на гащетата пред сектор "Б" е безспорно един от оригиналните подходи в тази област. В по-ново време Мартин Петров се изказа леко неподготвен по отношение на журналистите и по-късно трябваше многократно да се върти във вероятно неприятния за него кръг от извинения и мили думи. Звучеше като: "Моля, другарко, простете".

По света подобни примери също има в изобилие. Те само доказват крещящата необходимост понякога просто да си завържеш за миг езика (в случая със Сираков гащите).Немският "Костадинов" - Щефан Ефенбег си изпроси пъдене от националния тим за тези така непокорни средни пръсти. Със следващото припомняне обаче може да приключим. През 1999 година Глен Ходъл бе уволнен незабавно от поста мениджър на националния тим на Англия. Защо ли? Просто си позволи да се изкаже, че "инвалидите са наказани заради техни прегрешения в предишния им живот". Шут и хайде - кой откъдето е! От тогава треньорската му кариера тръгна надолу. В момента Ходъл е треньор в собствената си детска футболна академия. Не, че в това има нещо лошо.

Да се чуди човек и да се мае защо се е случило всичко това? Но не си мислете, че е лесно. Понякога е далеч по-трудно да си обичан от половин България, отколкото да си идол в Барселона. Да си изпросиш някаква ненужна глезотия от БФС и съответната там комисия да ти се върже като малко паленце. Да си свалиш гащите, вместо да вкараш сума голове във вратата на вечния съперник и на Аржентина. Но майсторите затова са си майстори. Те са силни по всички фронтове.