Пътищата на Левски и Христо Йовов са на път отново да се слеят. За трети път. Очевидно желание и нужда има и от двете страни. Всичко е въпрос на малко повече настойчивост и сериозност.

Левски има нужда от играч като Бижутера. Той има нужда от футболна тръпка като Левски.

Някои ще кажат, че на „Герена”, ако не друго, то леви крила има - с лопата да ги ринеш. Ники Димитров и Жоазиньо са се вкопчили в здрава битка за някоя и друга минута на терена. Не, един като Йовов никога не пречи. Христо е футболист, който може да играе на няколко поста. Зад нападателя, по двата фланга, а дори и като централен нападател, макар че „сините” притежават достатъчно потенциал на тази позиция.

Една щипка футболно майсторство и хитрина, никога не са в минус, напротив. На всичкото отгоре Йовов е перде, което рядко се вижда в младата вълна от футболисти на „Герена”.

Логичната развръзка сочи юношата на клуба да се върне у дома си. Спомнете си как Христо Йовов си тръгна от отбора, който го създаде. С качулка на главата, криещ се от журналистите на „Летище София”. Недопустимо за футболист с неговите способности!

Тодор Батков иска левскарски дух! Йовов е добро решение. Той поне е доказал, че може и сам да си плати, за да е част от Левски.

Дата е първи декември 2005 година. Левски и Олимпик Марсилия играят мач от групите на УЕФА. Минутата е 54-та. Двама от френския тим бъркат сериозно посоката след финт на Йовов. Единият между другото се казва Самир Насри. В момента е една от звездите на Арсенал. Следва красив прехвърлящ удар и 1:0 за Левски. Бартез гледа тъпо. Някой си Франк Рибери се стяга, за да влезе в игра, защото Йовов е зашил „ювелирен” гол. В 70-та минута Станимир Стоилов вади Йовов и пуска Станислав Ангелов.

На пресконференцията след срещата става ясно, че футболистът сам е пожелал смяна. Един артист има нужда от специална доза аплодисменти. Пред камарата микрофони Йовов заявява: „Искам да остана в Левски до края на кариерата си!”

Пред „сините” шефове дилемата е горе-долу такава. Предлагат ти вечеря в изискан италиански или френски ресторант. Да речем във Верона. Ти обаче предпочиташ да лапаш мазни баници на гарата в Мездра и да се радваш на 1:0 в А група.