Трудните дни, които се заредиха пред очите на левскарите мъчат доста хора. Запалянковците страдат, футболистите не са сигурни, че струват нещо, а мениджърът Георги Иванов изживява най-трудните дни в управленската си кариера.

Гонзо със сигурност го понася горчиво, защото носи цялата отговорност. Той ще е виновен, ако Левски продължи с провалите, това е повече от ясно. И в тази обстановка настана шампионат по оплюването на Иванов. От всички страни, не става въпрос за нормалната и задължителна критика, след слабото полувреме в Търнава и безличната среща във Варна.

Стигна се до оценки, които са далеч от доброто възпитание. Бившият треньор на „сините” и Георги Иванов Емо Велев му лепна етикета „некадърник”. Изказване, което не отива на един левскар, за друг такъв. Факт е, че и двамата са от едно котило.

Велев, а и Боримиров забравиха, че ако не беше футболистът Георги Иванов, щяха да станат шампиони, ама друг път и в различен спорт, но това е отделна тема.

След отпадането от Спартак Търнава, Георги Иванов се затвори в себе си, даде пресконференция след мача с Черно море, защото нямаше да му отива да се скрие. Преди това обяви един вид война на медиите, които пък най-малко са му криви. И пак дойде време за упражнения върху легендата на Левски. Някои основателни, други просто така, за спорта.

Левски е в игрова криза, а от подобно състояние се излиза с хубав футбол и победи. Красивата игра може да се практикува само от хора, които изпитват удоволствие от нея. Ето защо, Гонзо просто трябва да се усмихне и отново да повярва в себе си, а футболистите, тогава ще повярват и в него.

Този път не е в наказателното поле и трябва да разчита и на тяхната помощ. До него отново трябва да застанат онези 11 на терена и другите, които чакат команда да се включат.

Иванов допусна грешки, но продължава да е Гонзо, който е един от символите в „синята” история в последните 15 години. Никой не може да му отнеме ореола, който си спечели с труд и характер.

Днес бившият голмайстор отново бачка като луд, но нещата не се получават, това обаче не го прави по-лош човек, или по-малко значим в историята на Левски. Едва ли някой ще намери доводи да каже, че той не е най-смисленият ръководител в Левски след златната ера на Наско Сираков и Станимир Стоилов. Колкото и да бърка през този сезон, Гонзо е човекът, който бе силната фигура през миналата година, когато Левски спечели 7 точки в групата си от Лига Европа. Иванов водеше „сините” при историческата победа над Лацио преди година и половина. Гонзо доведе трансферния хит на последните десетина години – Гара Дембеле...

Сега на мениджъра му трябва повече от всякога вътрешен мир и увереност. Трябва да вярва най-много на футболистите си, защото само те могат да му помогнат. Той трябва да гледа публиката на Левски в очите, защото всеки друг, щеше да бъде сринат, ако стоеше на неговото място. Гонзо обаче още го подкрепят, защото е Гонзо и така си го е направил. Защото остави няколко чифта кожи по терените, за да печели Левски през годините.

Последната титла винаги се помни. Малцина ще цитират някой гениален треньорски ход от онзи сезон на Левски, но маската на Гонзо и последният му мач остават незабравим момент.

Иванов няма избор, освен да вярва на своите футболисти. Да бъде спокоен, защото, какъвто е треньорът, такъв е и отборът. Ако настроението в съблекалнята е по-ведро, такова може да стане и на терена. Иначе, той е Гонзо и му е писано да минава само и единствено през парадния вход на стадион „Георги Аспарухов”! Заради головете и шестте шампионски титли, които няма кой да му отнеме...