Съвместна публикация на Gong.bg и 7 дни спорт:

Наскоро пътувах из Македония и ми направи впечатление масираната кампания из техните медии, нещо от сорта: "Да закърпим дупките по пътищата!" или "Улици без дупки!". Идеята е ясна, на нас пък ни е още по-ясна. Само едно нещо не разбирах, пътувайки между затънтените села и паланки. Къде точно са им дупките, тъй като не забелязах, или по-точно не усетих нито една. Нито една, но хората си правят кампания - ако се отрони някъде парче асфалт, веднага да бъде закърпено. Явно тази работа става със сериозно гражданско съзнание и с кампания. Замислих се за родния футбол и се почудих каква кампания трябва да спретнем, за да позакърпим неговия поизносен кожух?

Вчера ЦСКА се раздели, уж временно, със стадион "Българска армия", което е много тъжно. Ще се прави ремонт, който не се знае кога ще завърши.

От кръпки се нуждаят и повечето клубове.

Шампионът Литекс не е перфектен, въпреки първото си място. Ех, ако можеше да му позакърпят още малко публика, че идват мачовете от Шампионската лига и пак ще гледаме празните седалки в Ловеч

Добре че там се игра финалът за купата и видяхме Градския стадион напълнен. Оранжевите имат нужда и от друга кръпка. Тази, с която веднъж завинаги да затвърдят доверието към треньора си. Ангел Червенков заслужава да води отбора в Европа като старши треньор, след като многократно го е правил като помощник в ЦСКА. Цяла пролет така и не секнаха информациите за неговата смяна, а от Ловеч ги опровергаха чак накрая - когато и теоретично стана ясно, че Литекс е шампион. Есента се наслушахме на намеци, че тимът върви добре заради подготовката на Мъри, въпреки позора му с БАТЕ. Няколкото грешни пролетни стъпки отново събудиха този задрямал призрак. Видите ли - това Мъри не би го допуснал. Ей богу, ами що не му дадете и едно златно медалче на Стоилов - все пак три от спечелените точки са негови. Разгроми Локо (Мездра), вярно, после падна у дома от Пирин, ама тези първи три точици наляха основите на бъдещия стабилен шампионски сезон. Несериозна работа!

ЦСКА тръгна с грамадна зимна кошница и накрая само сви в найлоново пликче участието си в Лига Европа. За нуждата от кръпки в Борисовата градина е говорено и изписано най-много. Самото оцеляване на този клуб е невиждан феномен. След една от последните победи излиза щастливият бос Димитър Борисов и си мисли, че ще го тупат по гърба. А вместо това почват да го налагат по гърбината с въпроси: "Ще вземе ли ЦСКА лиценз?", "Защо и къде избяга Платини?", "Ще има ли треньорска смяна?", "Как ще се реши конфликтът Костадинов - фенове?", "Колко милиона още трябва да се връщат?" и т.н. Това е след спечелен мач над силен противник. Бая кърпене още трябва, спор няма.

Вечният съперник Левски изживява може би най-турболентната си година. Нов собственик ли трябва, сериозна селекция със сериозен треньор ли? С изключение на съсипаната трева на Герена проблемите са предимно спортно-технически. Е, без този за собствеността, тъй като в най-скоро време някой цирей може да се пропука и това с ЦСКА да се стори на мнозина като детска песничка.

Какви кръпки да предложим на Славия и Локо (София)? Проблемът с малкото публика вече не е интересен. На Железничарите им трябва сериозно закърпване на самочувствието, че могат да надскочат поне веднъж ръста си. При белите, освен да се закърпи устата на Вили Вуцов за два-три кръга, друго какво? Славия и без това си е все в диапазона 4-8-о място, тази година бе интересна на медиите, май най-вече заради вечно съзиращия конспирацията наследник на Вячеслав Грозни.

Без В. В. отново ще настъпи бяла тишина буквално. Вили е малко като тези дупки, които от общината сякаш нарочно оставят, за да държат будни шофьорите. Така че може и без кръпка отгоре.

В Бургас, при Черноморец, може би трябва да се скрепи още малко доверието на местните привърженици към отбора. И с малко по-прецизирана селекция току-виж догодина нещата потръгнали и "акулите" да се доберат и до брега на европейските турнири.

За всички останали тимове трябва много място. Без да се обиждат, но и те са в кюпа. Цялата ситуация изобщо е като в столицата. Уж се кърпи, уж нещо се прави, но дупките не намаляват.

Често пък се иска родните рефери да бъдат заляти с тонове асфалт. И така не става – трябва някой да свири.

Националният тим? Хм, там май трябва да гледаме продължението на филма „Дзифт”!