Ех, колко хубаво би било! Журналистите в България да са като колегите ни от британския „Гардиън“. Както ни пожела реферът Христо Ристосков. Чудесно, даже прекрасно! Да спретнем, както арбитърът ни препоръча, едно солидно журналистическо разследване. А също така да сме независими, безпристрастни и защитени като пишещите братя от Острова. А няма да откажем също и техните условия на труд и техните заплати...

Бихме искали обаче да видим родните футболни съдии като италианеца Колина. Поне един от тях някога да стигне до финал, та макар и в Лига Европа. Много ли искаме? Май, да.

Искаме също футболистите ни да са като копия на Меси и Роналдо. Треньорите ни да са като Моуриньо и Гуардиола. Президентите – като Абрамович и шейховете на Сити и ПСЖ.

Да, ама не. Нали така казваше един почитан български журналист на достолепна възраст. Защото, ако имахме тези неща във футбола, държавата ни щеше да е поне като Швейцария. Малка, спретната, кокетна и богата като Страната на шоколадите и часовниците. И тъй като имаме вроден талант като нация, можеше да постигнем и по-големи успехи от швейцарците. Както във футбола, така и на житейското поприще.

Но България далеч не е Швейцария като държава. Съответно, нямаме нито журналисти на нивото на „Гардиън“, нито съдии като Колина, нито футболисти като Меси, нито треньори като Моуриньо, нито президенти като Абрамович.

Сори, но това е положението. И понеже положението наистина е такова, да оставим настрана световните образци и да си послужим с една нашенска поговорка за финал: „Всяка жаба да си знае гьола.“