Не е лесно да си фен на Левски. Тежко е. Трябва да си много жилав за да изтърпиш всичко, което се случва с любимия ти отбор. И да можеш да отговориш на въпроса „Жив ли си, Динко?” с „оптимистичното” - „Мисля, че не съм.” Стигна се до най- лошото, а именно да стане отборът безразличен на собствените си фенове. Дори когато ги освиркат, дори когато ги псуват и обиждат, футболистите знаят, че феновете го правят заради чувствата си. Стигна се до вчера, когато привържениците решиха, че е безсмислено да се занимават с безличния Левски. И си тръгнаха безразлични към това, което става с отбора.

Откъде тръгна Левски, към дъното и дали го е стигнал? Това са въпросите, по които сега спорят сините фенове и си излагат своите аргументи. Стигна се до там да се и бият помежду си. Жалко е, но е факт.

Футболният клуб Левски има много външни врагове, които сега доволно потриват ръце. Това, което левскарите сами правят, никой не може да им го направи. А то не е никак малко…

През годините Левски има много провали в Европа, но сега ще коментирам само този започнал с … влизането в групите на Шампионската лига. Да, точно така за мен провалът не започва от отпадането от Жилина, нито от БАТЕ, нито пък от Тампере. Няма да си спомням Беверен.

Годината е 2006-та и сините фенове изживяват най-щастливите моменти с отбора. Левски стига до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА, става шампион на България и влиза в групите на Шампионската лига след като е елиминирал тим от Италия.

Президентът Батков, изпълнителният директор Сираков и старши треньорът Стоилов са си свършили добре работата и хората са повече от доволни… Но. Е, винаги има едно голямо НО.

Вместо отборът да бе селектиран на ниво Шампионска лига и както Батков очакваше Левски всяка година да е в групите, сините тръгнаха надолу. Сетете се защо? Защото президентът имаше много „умни” съветници, които унищожиха Левски отвътре. Те успяха да настроят Батков срещу Сираков и Стоилов, и да му втълпят, че „те го крадат”. И вместо Левски да става по-силен като купува по-класни футболисти започна да става по-слаб като се раздели с някои от наличните. Стигна се до раздяла „за без пари” с играчи като Топузаков, Телкийски, Бардон и още много. Никой не убеди феновете кому бе нужно това разпродаване. От взетите само Рабех наистина е класа. Батков започна да прави грешка след грешка и изпадна в положение да няма верен ход. Ще гони Сираков и Стоилов. Няма да ги гони. Е, изгони ги. И какво от това? Пак грешка. Назначи Вили Вуцов. Тандемът Батков – Вуцов наговори толкова глупости, че феновете усетиха накъде отиват нещата. Двамата повече се занимаваха с другите отбори, отколкото да градят силен отбор.

Сираков се промени много и това го виждаха всички, дори Станимир Стоилов, който веднъж спаси главата на началника си. Стигна се дотам изпълнителният директор да е на сафари по време на мач на Левски в Европа. Сираков и Стоилов играеха откровено като отбор, но не в този на Батков. Така Левски се раздели отвътре и провалите бяха въпрос на време.

Стоилов също прояви хасковски инат и така не разви играта на сините. И от отбор, който радва феновете, Левски се превърна в еднообразен тим, който играе по един и същ начин, независимо от съперника. Сините мъки започнали от двубоите в групите продължиха и през пролетта на 2007-а година. Все пак отборът стана шампион. И дойде Тампере. След това мъките в първенството. Малко преди края му Сираков и Стоилов бяха изгонени. И Левски не стана по-силен.

Боримиров стана спортен директор и това бе поредната голяма грешка на Батков. Не, че направи Даниел началник, а че отвори поредната яма в отбора като го лиши от дефанзивния халф Боримиров. И днес си личи, че Дани, ако играе, ще е с класи над сегашните играчи в халфовата линия. А като началник, на Боримиров му е много трудно да се ориентира в обстановката и засега е далеч, не от класата на Сираков, а от класата да си начело на спортно-техническия щаб на тим като Левски. И неговите изказвания не са в полза на отбора. Дотук той само обвинява играчите и не се включва при виновните за нищо. Излиза, че не е участвал при селекцията, че не може да мотивира играчите с присъствието си и „не е гръб” на треньорите. Хората се питат: „Какво точно върши Боримиров?”

За Вуцов и неговата роля при обезличаването на Левски едва ли ще ми стигнат няколко реда. Явно и назначаването му и освобождаването му бяха грешки. Вили се оказа силен в приказките. Само те обаче не стигат да си начело на Левски.

Батков махна Вуцов за да се подмаже на феновете, но с назначаването на Велев не направи Левски по-силен отбор. Аз си мислех, че с Велев ще се върне късметът в отбора, но и това не се случи. Рано му е на последния засега треньор, да води отбор като Левски. Или по-скоро, го превърна в тим от класата на последните му треньори.

Така се стигна до безразличния Левски от есента на 2008-а година. Тук не обръщам внимание на „фигури” скрити около Батков, които си живеят добре дори, когато Левски страда. За тях са важни приходите и „им дреме” за емоциите на феновете.

Не споменавам и играчите. За мнозина те са виновни, но за мен те просто са временно в Левски и са зависими много от борбите в клуба.

Едва ли и вината на Батков, Сираков, Боримиров, Стоилов, Вуцов и Велев е еднаква, но това феновете най-малко ги интересува. Тях ги боли за Левски и искат да видят действия, които да върнат вярата им в любимия им тим.

Когато „продуцентите”, „сценаристите” и „режисьорите” не се разбират и не са класни, то „актьорите” са обречени да играят в лоши спектакли, изпълненията им да са безлични, а „ Театърът” да е обезличен. Това е най-тъжното. А може би то, тъжното, тепърва предстои „до утре вечер, в другия спектакъл”…