Левски загуби спечелен мач. Случва се, става по целия свят, има го в играта. „Сините“ ще съжаляват дълго за тези точки, както и за онези в Дупница, а и за другите, които подариха на Локомотив Пловдив още в първия кръг на шампионата.

В последната минута на двубоя в Пловдив момчетата на Георги Иванов допуснаха куп грешки. Сякаш бяха жертви на скрита камера. Почти всеки един сътвори щуротия. Прохазка не изчака чинно да получи жълт картон за бавене на времето, Сърмов не извърши фаул при въздушен двубой пред наказателното поле на съперника, Стефан Велев не направи „нарисувано“ тактическо нарушение в средата на терена, което щеше да му струва един жълт картон, Веско Минев не беше в своята зона, Крумов не изчисти топката като хората, а Сърмов не подходи подобаващо преди удара на Камбуров. Случва се. Левски спечели няколко срещи в последната минута, а сега трябваше да си върне рестото...

Голямото разочарование в редиците на Левски бе Луис Педро. Бърз, сравнително техничен и изключително нагъл. Холандецът с анголски произход не обича да подава на своите колеги. Индивидуалист, който пречи на отбора със соловите си действия. 

Двубоят в Пловдив беше много по-различен от издънката в Дупница. Този път Левски подходи сериозно. Георги Иванов вече много удачно напипа състава и „сините“ контролираха отчетливо играта. Гонзо обаче сякаш сбърка със смените. В събота хората от пейката не бяха добре подбрани. Мирослав Иванов трябваше да влезе, защото има богат опит, а и достатъчно акъл, за да „успи“ мача. В последните минути треньорът прибегна до тактическа смяна. Излезе Аниете, влезе Домовчийски. Вероятно щеше да е по-удачно да бъде пуснат откровен защитник. Този знак би бил ясен за футболистите. Без излишни рискове, пазим резултата. Този път смените не дадоха полезен отенък на двубоя за Левски, но и това се случва. Много пъти през сезона именно резервите носеха точки. „Сините“ играха добре, което ги задължаваше да спечелят мача, но не се получи. 

Случиха се и други неща, които нямаше да доведат до такава последна минута в мача. Остана усещането за тенденция, което вече е лошо. Страничният съдия, който бе позициониран до централната трибуна нанесе жесток удар по Левски. На практика не пусна две чисти положения, защото вдигна измислени засади. Във въпросните ситуации двама „сини“ излизаха сами срещу Господинов. Все едното щеше да бъде гол, а попадение за Левски „затваряше мача“. Странно, но за този традиционен двубой бяха назначени странични рефери, чиито имена чуваме рядко. Тежката артилерия почиваше. 

Въпросът със страничните съдии е много любопитен. Те остават в сянка, защото обикновено го отнасят главните. Интересно е дали пък някой не „работи“ с това направление? Едва ли, но все пак не е лошо да попитаме. Шефът на реферите е бивш страничен арбитър и вероятно може да оцени идеално своите „наследници“.

В Пловдив Левски загуби още две важни точки, защото постъпи незряло в края на мача. „Сините“ бяха нещо средно между наивни и глупави в последната минута. Остана чувството, че има и нещо друго. Интересно е какъв е адресът на това „другото“. Мнозина ще си кажат, че всички конци се дърпат от Лудогорец, който пак иска да е шампион. Може, но може и да е друго...